- Тогава, най-добрия случай е да се скрием под едно дърво, нали? - попита този път Персефона.
- Да. - кимна другият вампир.
Двете момичета се скриха под клоните на един вековен дъб. Не ги предпазваше много, но все пак дъждът не ги мокреше. Персефона видя, че и нейните връзки са развързани.. хD
- Сигурно си го прихванала от мен. - рече весело Никол, когато забеляза, че Сеф си връзваше обувките..
- Да. - потвърди другото момиче. - Това е заразна болест.
Двете момичета се засмяха. На Персефона й стана приятно и дори малко се поотпусна, имайки се предвид случилото се днес.
Персефона си погледна часовника.. Беше късно и искаше да се прибира.
- Аз трябва да се прибирам.. - промълви тя.
- Добре! Чао! - каза Никол.
- Довиждане.. - отговори й Сеф.
Русокосото момиче побегна в далечината. Тя бягаше, защото не искаше да се намокри, макар, че това бе неизбежно. След няколко минути, Персефонасе скри от погледа на Никол.
