Паркът и фонтанът

Днес бе един от хубавите,слънчеви априлски дни,в които дошлата пролет витаеше във въздуха.
Мадлин се разхождаше в парка,наслаждавайки се на всеки детайл-свежите,зелени листа на дърветата,както и цъфналите им цветове,невероятното ухание,което се носеше от всяко стръкче трева,всяко растение,събудило се за нов живот,радостните песни на птиците,накацали по клоните.
Всичко това,заедно със приятните слънчеви лъчи бяха причината червенокоската да излезе и да подиша чист въздух.Това сякаш я зареждаше.
Мади бе облякла същото като сутринта-удобните си,неприлепнали дънки,както и тениска на любимата й група.
Тя вървеше,гледаше хората,решили като нея да се насладят на приятното време и се наслаждаваше на атмосферата.
След около 15-минутно разхождане момичето стигна до фонтана,който гордо беше застанал по средата на пътеката и бълваше вода,а около него имаше малка оградка,може би,за да се избегне падането на малки деца в шадравана.
На Мадлин й се прииска да поседне на една от пейките,да наблюдава за малко танцуващата вода.Ето защо закрачи към другата страна на фонтана.
На всички пейки бяха седнали възрастни хора,майки с деца.Имаше само една,която бе свободна.Всъщност,не съвсем.
На тази пейка седеше едно високо,тъмнокосо момче.
Мади реши,че няма да е зле да се запознае с него.
-Денят е прекрасен,нали?Аз съм Мадлин.-представи се тя,подавайки ръка.
Беше банално,но нищо друго не й хрумваше.

Брой мнения : 26 Join date : 01.04.2010

Джеръми се стресна, защото мислеше за разни неща.За малко да не покаже зъбите си, но като видя красавицата подаваща ръка всички зли мисли го напуснаха.
-Джеръми -стисна ръката на момичето и се усмихна.
"Идиот,идиот,идиот"-повтаряше си той.Изглеждаше като малко дете което се радва на бонбони.
-Е хайде сядай..-подкани я Джеръми.
-За теб съм Джер.И найстина денят е прекрасен.-усмихна се отново.

Мадлин се зарадва на дружелюбността на Джеръми,настани се до него на пейката,а устните й се разтеглиха в голяма усмивка.
От доста време не се бе запознавала с някого,но красиво,тъмнокосо момче определено беше добър избор.
Момичето потисна един пристъп на смях,като прочисти гърло.
Разсъждаваше така сякаш тя бе вампир,а Джеръми-ястието.
Мади прибра един червен кичур зад ухото си,погледна за миг надолу и се върна на новия си познат.
-Е,Джер,от колко време си в града?Колко често идваш в парка?-попита бързо тя,след това се изчерви,защото осъзна,че говори прекалено бързо.
Чудно как не си оплете езика.
Червенокоската заръфа долната си устна от нерви,че Джеръми ще я помисли за някоя пълна откачалка,която просто бълва въпроси.

Брой мнения : 26 Join date : 01.04.2010

-Тук съм от два дни.И да си призная останах очуден от този град.Сестра ми ми каза че е красиво, но не и вярвах.-засмя се той.
-Как такава сладурана като теб се разхожда сама ? - тук трябваше да се претесни, но на Джер му доставяше удоволствие да се държи като печено момче.
Мадлин го погледна зачудено.
-Ако съм те обидил извинявай.Просто по душа си падам гадняр.

Мадлин премигна няколко пъти в опит да преглътне учудването.
Не бе свикнала да й правят комплименти,не че беше сигурна дали това е комплимент.
След няколко секунди момичето се усмихна,придоби си предишния вид и заговори:
-Няма нищо,не си ме обидил.Просто малко се изненадах.О,а и нека да отговоря на въпроса ти-припомни тя и продължи.-Аз съм свободна,нямам приятел,сама съм.-каза Мади.
Нямаше предвид само гадже.В този град тя бе сама,нямаше никого.
Лека сянка на тъга премина през лицето на Мадлин,но тя побърза да я премахне.
-Хей,ами ти?Сигурна съм,че си разбивач на женски сърца.-игриво поде и повдигна вежда.-Това поведение се харесва много на момичетата в момента.-каза момичето и зачака отговор.

Брой мнения : 26 Join date : 01.04.2010

Джеръми се замисли.Изглеждаше доста тъпо.Но след малко размишление проговори:
-Всъщност не съм излизал с момиче от...да помисля.. от 2 месеца.Е има причина за това.-Малко се натъжи при мисълта за родителите му.
-Е днес излязох с някакво момиче, но ме нарече тъпак и ме остави.Не че оспорвам истината.-подхили се той.
-Ти да нямаш приятел ?! Не ме лъжи.-надигна едната вежда и я изгледа дяволито.

Мадлин вече не можеше да се стърпи-започна да се смее и едва си поемаше въздух.
Главната причина бе,че Джеръми не се притесняваше да се нарече"глупак".
Не много хора си го признаваха.
След едноминутно смеене Мади най-накрая се успокои,избърса няколко сълзи и си пое дъх.
-Не,наистина нямам.-увери го тя ухилена.-Добре,вече разбрахме,че и двамата сме свободни.-констатира Мадлин,но се сети как може да го е приел Джер.-Добре...-въздъхна като че ли на себе си.-Джер,не си ми казал почти нищо за себе си.Освен че очевидно не се задържаш дълго с едно момиче.-засмя се Мади и отметна косата си назад,след което започна нервно да играе с пръстена на ръката си,неотмествайки погледа си от лицето на Джеръми-беше толкова хубав,че на Мадлин й се струваше нереален.

Брой мнения : 26 Join date : 01.04.2010

Джеръми въздъхна.
-Ами какво да ти кажа.Живота ми е скучен.С сестра ми живеем при леля ми, защото родителите ни починаха.За друго не се сещам-ухили се сякаш бе видял кръв.Тогава той започна да се притеснява.Нетрябваше никой да разбира какъв е и какво може да причини на някого.
-А забравих да кажа че играя в един отбор-впусна чаровна усмивка и погледа му се срещна с този на Мади.
-Казах ти че живота ми е скучен.

Мадлин се усмихна леко.
Може би не трябваше да разпитва толкова много-все пак не бе лесно човек да говори за загуба на близки хора.
Беше нормално.
Момичето се измъкна от мислите си,заставяйки се да гледа фонтана,който бе точно пред очите й.
Полъхна лек ветрец,който накара клоните и листата на дърветата да се полюшнат.
-Съжалявам за родителите ти.-промълви тъжно тя и постави ръката си върху тази на Джеръми.
Искаше да го откъсне от болезнения спомен,затова побърза да смени темата.
-Значи играеш в отбор,а?Какъв спорт тренираш?Много бих искала да някой път да видя как играеш.-ухили се Мади.

Брой мнения : 26 Join date : 01.04.2010

-"Счупена стрела"-засмя се той. - О и аз бих се зарадвал да дойдеш, но ще трябва да се бия с момчетата като те видят и веднага ще ти се лепнат.Разбира се боя няма да ме затрудни.
-Ако ти кажа нещо друго за мен ще хукнеш да бягаш-Джеръми реши да каже за тайната му.
-И дори няма да искаш да говорим.Е все пак бях длъжен да кажа че имам тайна.-Джер беше готов да види реакцията на Мадлин.

Очите на Мадлин започнаха да шарят насам-натам.
Не разбираше-каква беше тази тайна,че Джер да си помисли,че ще избяга?
Нищо не можеше да я стресне до такава степен-поне така си мислеше тя.
Червенокоската се умълча за няколко секунди,през които осмисляше,приемаше и отхвърляше варианти.
Нещо я глождеше отвътре да разбере тайната.Знаеше,че е нахално,но някакво малко гласче в главата й нареждаше да узнае.
Мадлин сплете пръсти зад врата си,за миг затвори очи и вдиша дълбоко.
-Да не би да си бивш затворник?-засмя се тя и отвори очи,поглеждайки право в Джеръми.-Хм...не ми приличаш на престъпник.Хайде кажи ми,моля те.-Мади погледна с най-умолителния поглед и с усмихна.-Каквото и да е,мога да го приема.Спокойно.Може да ми кажеш всичко.
В този момент през ума на Мадлин мина идеята,че Джеръми може би е мистично същество.
Да бе,изсумтя тя наум,поклащайки глава.
Това бе абсурдно!Май трябваше да спре хорър филмите.

Брой мнения : 26 Join date : 01.04.2010

-Е чак затворник-засмясе, но лицето му веднага придоби сериозен вид.
-Не забравяй да дишаш !! -предупреди я Джер
-Вампир съм-той се бе приближил до ухото й и го прошепна така че никой друг да не го чуе.
Джеръми се досети че това което и каза може да бъде заличено и бе готов да използва силата си.
-Хей няма да те нараня.Ако съм го искал щях да го направя по-рано.Май те шокирах.? Няма проблем ако ме пратиш по дяволите и си тръгнеш.-Джеръми сведе глава.Беше тъжен, но и изпитваше облекчение че и е казал.

Мадлин застина на мястото си.Не можеше да помръдне.
Нещо притискаше мускулите й и тя не можеше да се движи.
Май това бе шокът.
Вампир?Вампир?Вампир??? съзнанието й крещеше,а умът й все още не можеше да побере това.
Нали мистичните същества не съществуваха?
Бяха й нужни няколко минути,за да осъзнае какво бе казал Джеръми.
-Ъъъ...ти си вампир,така ли?Добре,всичко е наред!-мърмореше Мадлин,опитвайки се да успокои бързия ритъм на сърцето си.
Някаква буца бе застанала в гърлото й и тя не можеше да я премахне.
-Значи ти пиеш кръв...-с пресекващ глас каза очеизваждащия факт.-Разбира се,нали си вампир.-засмя се тя.
Мозъкът й все още не работеше както трябва,затова ръсеше пълни глупости.
-Джер,Джер...-Мади постави ръка на рамото му.-Спокойно!Няма да избягам с писъци или нещо подобно.О,и няма да кажа на никого.Казах ти,че може да ми се довериш.-усмихна се приятелски и извъртя лицето на Джеръми към себе си.-Много добре знам,че няма да ме нараниш.Не се страхувам от теб,просто...това ме изненада.-призна си тя.-Няма да си тръгна,няма да те пратя никъде.-засмя се момичето и целуна Джер по бузата.
Не знаеше защо го прави-нещо като инстинкт я бе накарало.

Брой мнения : 26 Join date : 01.04.2010

Джеръми остана очуден от разбирателството на Мади.
Джер се обърна обратно към Мадлин и без да се замисля я дръпна към себе си.Заигра се с косата й.
-Червенокосо сладурче.-погледна я дяволито
-Не очаквах че ще реаргираш така

ПП. малко съм перверзен Паркът и фонтанът Icon_rolleyes

-Умея да приемам сравнително лесно шокиращи неща.-съобщи Мадлин и се засмя.
Не можеше да повярва,че до нея седи вампир-изглеждаше толкова...нормален.
Нямаше кучешки зъби,нито страховит вид.Дори не изгаряше на слънце,а съвсем спокойно се разхождаше през деня,а слънчевите лъчи галеха кожата му.
Беше наистина странно.
Мади се усмихна широко и се намести така,че да се лице в лице с Джеръми.
-Хм...искам да пробвам нещо...-измърка тя.
След това постави едната си ръка на бузата му и страстно го целуна,заравяйки пръстите си в косата му.
Близо минута по-късно откъсна устните си от тези на Джер и го попита с игрива усмивка:
-Е,как беше?-тя прехапа долната си устна,а след това се ухили.

Брой мнения : 26 Join date : 01.04.2010

-Лоллл.-възкликна Джеръми
Очите на
красавицата се взираха в тези на Джеръми.Усещаше
как сърцето й биеше срещу неговото.
-А това как е ? - Джеръми се изправи и подаде ръка на Мади.Тя се изправи, а той я целуна и завъртя.След това отново я целуна.
-Това взе да ми харесва.- засмя се тихо.

Мадлин се задъха от рязкото движение,след което постави ръце на гърдите на Джеръми.
-И на мен ми харесва!-ухили се тя игриво,повдигна се на пръсти и отново целуна вампира,като преплете пръсти около врата му.
Имаше чувството,че той я променя-ставаше по-самоуверена и по-дръзка.
Това й харесваше.
След като целувката свърши Мади повдигна вежди и попита:
-Искаш ли да отидем в някое заведение?Честно казано,много ми се иска да се напия поне веднъж в живота си.А и вече стоим от...колко-да започна да смята времето,прекарано в парка.-...от близо час,може и повече.-засмя се тя и прегърна Джеръми през кръстта.-Е,какво ще кажеш?-очаквателно вдигна поглед към момчето и се усмихна ангелски.
Малките деца пищяха ли пищяха наоколо,играейки си,но Мадлин дори не им обръщаше внимание-всичко,което бе в полезрението й беше Джеръми.

Брой мнения : 26 Join date : 01.04.2010

-Хайде-Джеръми погали Мади по косата и я целуна.Те започнаха да ходят по пътечката.
-Искам да ти кажа нещо.Всеки вампир има сила.Аз мога да изтривам спомени, а този пръстен ми помага да не се изпепеля.-усмихна се и хвана Мади през кръста.-Къде ще ходим нов съм и не познавам много местата.

ПП.пиши където искаш

Брой мнения : 41 Join date : 02.04.2010

Персефона вървеше бавно към парка през мъглата. Времето беше перфектно за да остане сама. Мрачно, тъжно, мъгливо.. Не че вкъщи не беше сама, но нещо вътре я задушаваше. По-добре беше да се усамоти някъде навън. Сега парка беше перфектното място за тази цел.
Момичето седна на най-близката пейка, близо до фонтана. Тя гледаше спокойната вода. За момент й се прииска и самата тя да бъде толкова спокойна. Още беше нервна, дори и да беше пила кафе във вид на успокояващо. xD На допир сега тя не беше толкова студена, както преди да се прибере във вкъщи... Сините й очи засвятаха, когато отново се случи за случилото се днес.
За да разсее тези мисли, Долкинс събра няколко малки камъчета от земята. Тя започна да ги хвърля във водата. Те цопваха тихо в нея, като правеха кръгове около себе си. Когато свършваха камъчетата, Сеф взимаше нови. Играта продължи до безкрай.
След като й писна, Персефона просто остана да стои неподввижно на пейката. Изглеждаше умислена, но всъщност такава не беше.

Брой мнения : 12 Join date : 02.04.2010

Никол вървеше плавно във парка, разпускайки мислите си от всичко. Беше нова в града и й беше някак странно. Не познаваше никого. Тя погледна насред нея и видя зеленината. Беше найстина красиво. Тя продължи да върви. Кецовете й бяха развързани и тя се спъваше доста, но не й пречеше. (xD) Щеше скоро да завали, но не я много интересуваше. Имаше обаче един проблем. Беше гладна. Явно пренасянето от стария град малко промени цикъла на ядене. (xD)
Докато вървеше по гладкия, но пълен с малки камъчета и крив път, тя видя едно момиче. Беше малко по-ниско от Ники, но я загледа по-внимателно. Тя се съсредоточаваше върху нещо, ама върху какво ли? Питаше се Ники, приближавайки я се по-близо към нея. Накрая стигна до момичето, загледа я и сложи ръка върху рамото й.
-Хей, добре ли си? -попита Ашфорд съсредоточено. Мислеше, че момичето не се чувстваше добре, защото беше доста прибледняло. Тя изглеждаше доста умислена, затова явно не беше чула Никол.
-Ъм, добре ли си? -попита отново Ники, този път с по-силен глас. Видя, че момичето я погледна.
-Аз съм Никол. Никол Ашфорд. -представи се Никол, подавайки ръка към леко стреснатата Сеф. Явно не беше много добра идея.

Брой мнения : 41 Join date : 02.04.2010

Персефона усети как някой си поставя ръката на рамото й. Тя се обърна и видя едно момиче. То я попита дали, тя е добре. Сеф й кимна. След като другото момиче й се представи, беше вече ред й на Персефона.
- Аз съм Персефона, Персефона Долкинс. Но можеш да викаш просто Сеф. - добави вампирът.
- Доста хубаво име имаш.
- Да бе да! - изсмя се Сеф.
- Е, как да не е?! - зачуди се Никол. - Името ти е с древногръцки произход.
- И твоето не е лошо. - допълни Сеф. - Всъщност името Никол е едно от любимите ми. Не знам защо. Просто така си ми харесва много.
Изведнъж Сеф усети силната аура на Никол. Тогава й светна. Ето как Хенри е познал, че тя е вампир по аурата. Но аурата на Никол беше много силна. Сигурно й тя беше като нея. Вампир. Изведнъж лицето на Долкинс придоби сериозен вид. Ашфорд забеляза това.
- Добре ли си?! - попита разтревожено Никол.
- Да, да, да добре съм. - отвърна й вампирът. - Но се чудя дали не си гладна?! Сигурно си нова в града, нали?! Е, то и аз съм нова. Все още никой не съм срещала, освен.. - тя направи кратка пауза. - Нищо! Може и да си тукашна. Остави!

Брой мнения : 12 Join date : 02.04.2010

Никол погледна Сеф и се засмя. Тотално се обърка.
-Нова съм, спокойно. -каза Ники и мина с пръсти през изправената си коса.
-Ако искаш, може да седнеш. Свободно е. -увери я Сеф и леко се помръдна. Направи мястно на Никол и тя седна до нея. Ники въздиша и пак мина с пръсти през косата си.
-На колко си? Изглеждаш ми на около 15-16, нали? -попита Ники, несигурна. Явно имаше шанс между приятелството им. (xD)
-Удари джакпот. -каза Сеф и леко се засмя.
-Е, аз съм 17. Остаряяях. -промърмори Ники и се засмя също. Времето ставаше се по-лошо и по-лошо, а дърветата се клатиха от силния вятър. Щеше да завали силно. Може да е по-добре да отидат на някое по-сухо място. Ники погледна краката си и завърза връските. Не искаше да се спъва се по-често. Тя се изправи и погледна Сеф, имаше руса коса и сини очи.
-Искаш ли да отидем на някое по-сухо място. Тук е прекалено.. -изрече Ники, неможейки да прецени коя е точната дума. - прекалено.. Незнам. Можеби прекалено странно. -каза Никол и се огледа. Започна да капят дъждовните капки. Ники леко я потресе.
-Е, какво ще кажеш? -попита отново Ники, изправяйки се на крака. Ставаше се по-хладно и по-тъмно, макар че беше едва 18:00 часа.
-Съгласна съм. -каза Сеф и се изправи. Те тръгнаха по онзи така гадна пътека, прибързвайки повечко. Заваля още повече дъжд, затова Ники си сложи качулката на главата.
-Е, от къде идваш? -попита Никол, съсредоточена върху Сеф. Никол видя очите на Сеф. Бяха също сини. Тя видя, че Сеф я погледна и Ники бързо каза:
-Извинявай, просто видях, че и ти имаш сини очи. От кой си ги наследила?-попита тя.

Брой мнения : 41 Join date : 02.04.2010

- И аз незнам.. Сигурно от баща ми, защото майка ми имаше пъстри очи. - отговори Сеф на Никол.
След това тя заби поглед в земята. Не обичаше да говори за семейството си. Дори мразеше. Долкинс прокара пръсти през русите си къдрици. Тя стана още по-нервна. Започна да усеща още по-силно аурата на Никол. Само аурите на други същества се открояваха така силно.
- Добре ли си? - попита отново Никол. Беше забелязала, че Персефона отново се беше зареяла някъде в мислите си.
- Да, добре съм. - отговори треперещо Сеф.
- Не ми изглеждаш така. Сигурна ли си?
- Да, сигурна съм. - отвърна Сеф, но този път се усещаше и лека твърдост в гласа й.
Двете момичета продължиха да вървят по кривата пътечка. Персефона забеляза, че връзките на другото момиче са се отново развързали и затова веднага я предупреди.
- Връзките са ти развързани! - рече тя.
- Пак лии?! - изохка Никол.
Ашфорд се наведе за да си завърже отново връзките на кецовете. След като се изправи, двете момичета продължиха да се разождат по неравната пътечка. По невнимание, Персефона взе, че стъпна накриво и падна.
- Добре ли си?! - Никол веднага й помогна да се изправи.
- Да, добре съм. Нищо ми няма. - изрече Сеф. Малко понакуцваше, но след две-три секунди спря. Кракът й се беше оправил.
- Много бързо се оправи. - подозрително каза Никол.
- Е, свикнала съм, тъй като винаги съм много невнимателна. - отвърна Долкинс.

Брой мнения : 12 Join date : 02.04.2010

Ники погледна Сеф и продължиха по пътя. Нямаше хора, защото валеше прекалено много, пък и сигурно нямат чадъри, горките им.
-Та, на къде? -попита Никол.
-Незнам, ти знаеш по-добре. -каза Сеф.
-Нямам си и на идея... - отговори Ники.