Персефона вървеше бързо по тротоара. Вятърът се беше усилил. Той развяваше къдриците на момичето колкото се може по-силно. Небето се беше смрачило. Дебела мъгла се увиваше около всички къщи. Тънките стебла на по-младите дървета се прегъваха.
Когато най-накрая стигна до входната врата на къщата си, Долкинс потърси ключовете си в чантата. Те бяха най-отдолу. Ръцете на момичето трепераха от обзелия я шок, когато тя отключваше вратата. След като влезе, вампирът заключи вратата и седна на дивана в хола. Остана неподвижна няколко минути. Из цялата къща цареше гробна тишина.
Сеф притисна колкото се може повече краката си към себе си. Не можеше още да повярва, че онова момче, Хенри, беше узнало истинската й същност. Добре, наистина, както той каза, сигурно е било от допира на ръцете й. Вампирите на допир, наистина, бяха много студени. Но все пак. Не се беше държала странно. Поне така мислеше. Добре, дори и наистина Хенри да беше познал по тези признаци, че тя е вампир, Персефона още не можеше да повярва, че той не я беше страх от него. При тази мисъл, всеки човек би избягал колкото се може по-далеч от нея. Би даже разказал на всички за нейната тайна. Това я доведе до нова мисъл. Ами ако наистина той разкажеше каква е тя. Щяха да я започнат да я преследват с дървени колове, за да я убият.
При последната мисъл, Долкинс се разплака. Не искаше да умира. Отново. Момичето беше дошли тук за да намери спокоен живот, а не за да намери своята смърт.
След дълги размишлявания, Персефона стана. Отиде до кухнята за да вземе салфетка, за да може да изтрие сълзите от лицето си. Тя отвори шкафа и си взе. Попи сълзите си. Долкинс забеляза, че не се бе съблекла и затова свали якето от раменете си. Отвори гардероба до входната врата и го остави вътре. Събу кецовете си. xD
Като се съблече, Персефона отново отиде в кухнята за да си направи кафе. Не искаше при следващия допир с някого да бъде студена. Кафето й помагаше. Долкинс включи машината за еспресо. След няколко минути, то бе готово. Момичето седна на бар плота. Отпиваше всяка глътка на интервал от пет секунди. xD Беше нервна.
След като си изпи еспресото, тя реши отново да излезе. Отново се обу и облече. Отключи вратата и се запъти към парка..
