Слънчевите лъчи проникваха през прозорците на спалнята,отразявайки се в кремавите стени и достигайки до лицето на Мадлин.
Тя се намръщи леко насън,пъхна ръка под възглавницата и се обърна с гръб към прозорците.
Искаше да поспи още малко,но мозъкът й бавно започваше да се събужда и да сигнализира за чудесен ден,който не бива да бъде пропилян в леглото.
Червенокоската потърка сънено очи,отвори ги и бавно се надигна под завивките.
Загледа се през прозорците-слънцето грееше,а дърветата се връщаха към живот.
Колко е красиво,помисли си тя,усмихна се широко,вече заредена с положителна енергия.
След това Мади се изправи от леглото,махайки олекотената завивка и отиде да отвори прозорците,за да влиза светлина и топлина.
После тръгна към банята,за да се оправи.
Коленичи до ваната,за да нагласи водата,а след като се бе напълнила Мадлин свали удобната сива тениска,с която спеше на пода и се шмугна вътре.
Сложи от гранулите с портокалов цвят,които толкова много обичаше,сложи глава на рамката на ваната и се отпусна.
Киснеше близо 30 мин.Това бе едно от най-любимите й занимания.
Когато най-накрая излезе Мади се подхлъзна на теракота.Едва успя да се задържи,хванала се за стъклото.
-На косъм.-каза си тя и внимателно преметна и другия си крак на пода.
Бързо взе един халат,загърна се и се върна в стаята си.
Първото нещо,което направи бе да види дали няма някой навън,защото не искаше воайори.
С радост откри,че улицата бе все още празна.
Момичето отиде до гардероба и извади първите дрехи,които бяха пред очите й-удобни,неприлепнали дънки и тениска на любимата си група.
След това се зае да сресва косата си,все още мокра от ваната.
Не й отне много време и затова беше благодарна,че червените й коси са лесни за разресване.
После погледна към оскъдния брой гримове,замисляйки се дали да не си сложи.
Не,запротестира тя и излезе от спалнята.Не бе много по гримовете.
Мадлин слезе по белите стълби и отиде в кухнята.Беше гладна.
Набързо извади от хладилника малко шунка,кашкавал и масло,взе от кутията за хляб две филийки и остави всичко на масата.
Приготви сандвичите за около 5 минути,постави ги в чиния и се обърна към шкафовете,за да си направи кафе.
Ето че след няколко минути вече бе готова и с напитката.
Взе червената,порцеланова чаша,в която винаги пиеше кафе,както и чинията със сандвичите и отиде в трапезарията.
Седна на един от многото столове-той беше точно срещу прозореца.
Мади се загледа навън с празен поглед,като сякаш механично хапваше от сандвичите и пиеше от кафето.
