Тази гора не напразно се казваше "тъмна"-клоните на дърветата винаги пречеха на слънчевите лъчи да минат и да озарят пътечката.
Имаше големи храсти,за които никой не се грижеше-бяха оставени на произвола на съдбата.
Същото се отнасяше и за дърветата-бяха саморасли,научили се на трудните условия.
Не рядко обаче се чуваха песните на птиците,накацали на някой и друг клон.