Зелената поляна

След като пристигна във новата си къща ъсс семейството си,Хенри реши да се поразходи наоколо и да опозане малко новото градче,където щеше да живее.Още от първ поглед,щом пристигнаха веднага му допадна пейзажа наоколо и нямаше търпение да се поразходи.Обичаше да прекарва голяма част от времето си сред пирродата и вместо да порпиляваше времето си във разни глупави занимания,той се любуваше на красотата наоколо и си намираше пирятни занимания като посещение във зоопарка,разхока във парка или пък да отиде на някое месетнце и да си почине.Беше обяд и тъй къто не беше гладен,момечто съобщи на майка си,че излиза и да не го чакат за обяд.
Хенри повървя известно време из квартала и скоро реши да излезе извън градът,ъкедто му баха препоръчали една поляна,където всеки търсеще спокойствие можеше да си отпочине там.Беше си взел една кошница със лакомства и плодов сок за всеки случай и се отпраши.Трябваше дълго да повърви,но поначало той обичаше дългите разсотяния и въобше не усети за колко време вече беше приситгнал на самото място.Огледа се наоколо и като видя жива душа,баво се отпарви към поляната,която се намираше срещу него и където вирееха най-красивите цветя и малките животинки се наслаждаваха на чудният изглед.За няколко минути се оказа на поляната,а после пък видя още една напълно зелена и покрита със цветя и наоколо ухаеше на жасмин.Имаше няколко дървета,върху който зрееха ябълки и круши и по тях видя няколко катерички да се катерят.Реши да се поразтъпче наокло,но изведнъж погледът му падна на едно момиче,намиращо се на известно разсотяние от него и бе облегнато на едно дърво.
То явно слушаше музика и въобще не усети неговото присъствие.След кратко колбание,момечто бавно се изъврна към нейната посока и започна бавно да се приближава без да издава присъствието си.

Щом се озодав пред нея,той се зачуди какаво да прави.Не беше от притеснителните,но пък не искаше да я безпокой,ако е заета.Изминаха няколко секунди през който двамата се гледаха и взаймно се изучаваха.Дали беше видял правилно,обаче очите й изглеждаха някак странно,със доста особен блясък и цвят,наподобяваш червен.
При мисълта за това,той целият настръхна и се опита да не допуска мрачните си мисли във съзнанието си.Тъй като беше глупаво да стърчи като дърво,реши да се представи и каза:
-Здравей,казвам се Хенри-представи се той и си подаде ръка.Така ли му се стори,обаче тя някак настръхна и като погледна бялата му топла ръка,някак се скова и се вгледа втречнена във нея.Това явно беше само за няколко секунди,защото тя се усмихна и взе ръката му във своята.
-Приятно ми е да се запознаем-каза момичето и нейният глас прозвуча някак неестестевно във тази гора.Радвам се,че срещам някой със който мога да си поговоря,защото бях дощла тук малко да си отпочина.
Каквото и да витаеше във въздуха,Хенри се опита да не го забелязва и се опита да подържа по-оживено разговора:
-Само се надявам,че не се натрапавм,защоот като идвах видях,че си доста замиселна-предположи той и побърза да каже:А как се казваш?
Странно,защо ли пък задаваше този въпрос,защото за не го това нямаше никакъв интерес,повече се интересуваше от старнните й промени във държанието му ,щом го видя и особенно когато си подаде ръкат за поздрав.

Колкото и комичното и да беше,двамата павеха и едно и също и постоянно се гледаха един във друг.Това момиче определено му допадаше и независимо,че имаше някакви смътни подозрения,реши да не ги казва,защото можеше и да стане нещо неконтролируемо и ужасяващо.Той я погледна още веднъж и като се усмихна се представи още въднъж,защото тя явно не бе чула докато го разглеждаше.
-Казвам се Хенри Столнъбърг и днес пристигнах във града-накратко заяви той,защото не искаше да става някакъв дърдороко и постоянно да говори.
-Хенри,хубаво име-отвърна тя и го прониза със погледа си.Във този момент той изтръпна и той усети наближаваща опасност,въпреки че беше сигурен,че нищо няма да му се случи.А какво ще кажеш за градчето,допада ли ти?-попита Персефона.
-оОще не съм го разглеждал,защото буквално щом пристигвахме,се настанихме във новата си къща -обясни момчето и някак за първи път уклони погледа си от нея.Във това момиче имаше нещо странно,необяснимо и го теглеше към себе си,без някаква ясна причина.Просто не можеше да не престане да я гледа и изучава.Гърлото му персъхна,целият вече беше студен и още малко можеше и да падне на земята.
-Ако нямаш нищо против мога ли да седна пир теб?-попита Хенри,въпреки че сега едва се сдържаше да не я попита директно въпросът,който го мъчеше вече със всяка изминаал секунда.

Сега след като седна до нея,момчето се загледа по-добре във лицето й и видя,че очите й са сини.Добре,явно във тъкйв случай би трябвало да греши във совето предположение,защото във един миг беше видял някъкав черевн блясък във очите й.Опитваше се да бъде спокоен,но явно не можеше да се спарви,защото промяната във него беше явна и момичето забеляза това.Малко муолекна,че и тя е нова,защото не обичаше никак да се набива на очи и да прави впечатление на околните.
Посотяха така двамата мълчаливо във продължеине на минута и не знаеха какво да кажат.
"Ще рискувам,пък да става каквото ще"-помисли си Хенри и след това мълчание плоговори:
-Персефона,исакм да те питам нещо и се надявам,че няма да се разториш,обаче трябва да го направя-изрече ва един дъх момчетои веднага спря.
Тя го изледа минута-две и селд кратка пауза каза:
-Питай,въобще да не се притесняваш,че ще ме засегнеш-каза тихо тя и някак си наоколо всичко заглъхна.
-Ти...такова,просот някак усетих,че....-запъваше се той и не можеше да го каже.Ти вампир ли си?-извика Хенир и гласът му порехтя толкова силно,че и мъртвец би се събудил.

-Значи е вярно?-попита Хенри,но вече във гласът му нямаше шок и уплаха,а по-скоро облекчение и спокойствие .Момичето изпадна във такъв шок,че не можеше да повярва на ушите си,че беше разкрита и нейната същност излезе наяве.Самият той не знаеше как разбра,сега вече беше уверен,че е уцелил право във целта.Тя му заде въпроса,независмо че едва беше на себе си след като той я попита директно.Обаче той въбоще не беше някакъв ясновидец,просот някак инситктивно усети,че тя не е нъплно човек или въбоще не беше човек.
-Как да ти кажа-цапо(на момчето,като се опита да намери подходящите думи.Още щом те видях уситех нещо във теб,окето беше различно и веднага разбрах,че стоя пред не съвсем човешко създания.
-Но все някак успя да разбереш,че съм...-но просто от ужасът,че е разкрита Персефона се тресеше цялата и не можеше да спре да трепери.
-Недей така-уплаши се Хенри,акот видя колко ужасно изглежда тя.Може би по допирът на ръцете ти или пък самототи държание ми се стори малко необичайно-завърши той и се надяваше,че тя ще се успокой и ще престане да се тревожи.ако си мислеше,че ще я издаде или пък нещо друго,това няма да стане и Хенри щеше да запази тази нейна тайна,без да я споделя със никой.

П.П.Напиши още един пост със който да завършим,защото ще си лягам сега.
утер може пак да вляза към следообяд и пак да пишем.