Лавиците бяха отрупани с книги,някои по-стари,други по-нови.
Из помещението се носеше уханието на хартия,а библиотекарката беше винаги усмихната и много услужлива.
Човек винаги можеше да отиде в дъното на стаята,където имаше столове и маси,така че да е възможно спокойното и уединено четене.