Бар"Venomous"

Днешният ден беше подходящ за разходка,така че Хенри реши малко да се поразходи и да се поразведри след вчерашната разтърсваща среща,окято имаше.Вече няколко дни бяха изминали,откакто беше пристигнал и момчето бече се климатизираше към градчето.Имаше толкова време със което да разполага на воля и започна днешната обиколка със разходка из градът.Искаше да обиколи местата и затова започна със бар "Venomous"място което беше посещавано от местинет хора.Хенри досега не е имал възможност да посещава подобни места и със инетерс влезе вътре,където имаше доста хора,който стояха по баровете и оживено разговаряха.
Той си избра едно по-тихо и закънтено място във ъгъла и щом се насатни,извика келнерката.
-Добър ден!Със какво мога да ви помогна?-попита момичето със приветлив тон.
-Бих искал да си поръчам едно уиски и кафе-кратко заяви момчето.
-Много добре,след минута ще ви ги донеса-отвърна момичето и бързо се отпарви към бара.
Мястото беше доста приятно,без гръмогласни викове и съмнителни типове,със две думи място уютно и предразполагащо посетителите,идващи във заведението.
След като прекара малко време тук,следващото място,което щеше да посети беше читалището,защото много обичаше книгите и със сигурност там щеше да си намери някоя по свой вкус.
Сервитьрката му донесе уискито и кафето и като плати,Хенри бавно отпи от силното питие и се загледа през прозореца и наблюдавше фигуриге на хората,който минаваха насам натам по улицата.

Докато беше потънал във своите мисли и гледаше през прозореца,изведнъж един момичешки глас го върна към действителността и той се извърна рязко.До неговата маса стоеше невероятно красиво момиче,която му се усмихваше и явно чакаше отговор.Момчето беше загубило ума и дума и трябваше да я помоли да повтори въпроса си.
-Питах те дали мога да се присъединя към теб или е заето мястото?-попита момичето акто гогледаше изпитателно.
-Разбира се,че не -моментално й отвърна той и стана и дръпна стола,за да се настан.Заповядай,тъкмо ще си поговоря със някой-отвърна леко притеснен той и като я гледаше,иамше чуството че някоя го е ударил със бутилка по главата.
-Благодаря,много мило от твоя страна-отвърна красивата непозната и се настани на масата.Беше си направила поръчката и чакаше сервитьорката да я донесе.През това време момчето не знаеше какво да пита,защото досега не беше говорил със момиче,,може би изключение беше...
Но тъй като не искаше да се връща към тези преживявания,отпи от уискито си една огромна глътка и каза:
-Каква приятна изненада!Не очаквах да срещна момиче във бар,място където поначало идват само мъже да се наливат.Ти от този град ли си или идваш само на почивка?

Това момиче от пръв поглед му допадна,въпреки че изглеждаше някак си високомерна и със голяма доза самочуствие.В действителност срещу него стоеше доста силна личност със характер и отоношението й към момчета ил мъжете както се изрази не е особенно добро.Като се направи на завеян и не й чу думите й,той се усмихна и се представи:
-Аз се казвам Хенри Столнбърг и около седмица се преместихвъв градчето-каза той и си отпи от уискито.
Момчето се чустваше доста спокоен и въобще не се смути от коментара на Елена по повод какви мъже стоят по баровете.Забеляза,че доста напрегнато го наблюдава и се чудеше дали пък няма да направи проблем при вида на питието пред него,но тя само отбеляза:
-Приятно ми да се запозанем и да видя едно момче,което не се срамува да пие въпреки,че е непълнолете?-със ирония го гогледна и пак тази усмивка се разля по нейното лице.
-Всъщност,аз не си падам по пиенето,но ми се случи едно преживяване и реших,че малко алкохол ще ми дойде добре-изстреля Хенри и наедин дъх пред красавицата изпи цялата течност до дъно.

Разговоърт протичаше много добре между двамата и Хенри въ внейнаат компания се чуставще доста спокойно и буютно.Доста остър имаше това момиче,но пък поставяше на мястото всеки ,който дръзваше да й се изрепчи.
Бяха толкова различни като поведение и държание,обаче между тях се обарзува някакво разбиране и тя се отнасеше досат приятелски със него.
-Ако бъда чесетн,много ми хареса начина по който се отнесе със бармана-отвърна момчето и си допи питието .Не го харесвам мног,личи си че не е стока.
-Я виж ти!Ти случайно да не се занимаващ със психологията на човека?попита го Елена и го изгледа със нескриващ интерес.Той малко се притесняваше от нея,необяснимо защо и отбягваше да я гледа много,да не би и той да си го отнесе.
-Няма такова нещо-отвърна момчето и като прочисти гърлоот си и продължи:Просто ми е забавно да виждам как маските на хораат падат и се вижда тяхнаат истинска същност-завърши въ взаключение той и пордължи да пие кафето си.

На Хенри му се стори малко странно тази реакция на Елена,но само се усмихна и реши да си допие кафето.Изгледа я няколко секнуди мълчаливо и си помисли защо ли няма така сестра.Беше малко особенна,но пък със твърд характер и подохдът й към хората беше правилен и витаги узнаваше кой има добри намерения и кой не.Вече бше изминал можи би чад или два,откакто се бяха запознали и бяха започнали този разговор.Не беше срещал такова момиче досега-красиво,умно и забавно,неща,който много се понравиха на момчето и реши да сизакрепи запознаството със нея.Не беше от приказливите хора и затова остави напълно иниациативта да води разговора.
Но изведнъж той се сети нещо и попита:
-Знаещ ли,чудя се как би реагирала,ако сещнеш човек,който се окаже във действителност вампир?Каква ще е раекцията ти и дали би издала този човек?
Не занеше във действителност защо й задаваше този въпрос,но беше сигурен,че тя ще му отговори,защото може би е запозната със историята на тези същества.

При други обстоятелства той трябваше да бъде уплашен,да изпадне във шок и дори да избяга,но сега прие новината много спокойно и въобще не показа признаци на паника и ужас.Честно казано,докато говореха въобще не се усети,че е вампир,но тези същества са толкова хитри и умни,че могат много бързо да те заблудят.Хвърли бърз поглед към момчето,което му показа Елена и видя как той се мръщи и се цупи,явно не искаше човешко създание да разбере за произхода.Погледна към часовника и всеки момент трябваше да тръгва,но преди тоав имаше да казва някой неща.
-Въобще не съм си помислял,че ще ме нараниш.Радвам се,че ми сподели това и ти гарантирам,че няма да издам тази твоя тайна.
-Още въднъж сеизивянвам,но ми беше приятно да си говорим и не исакх да ти го поднеса по някакъв неприятен начин-отвърна момичето и се съсредоточи върху неговото лице,катосе питаше какво ли изпитва той сега.
-Поне нещата се ясни,но това хич не ме плаши.ПЪк и ти не си единственият вампир,със който се запознах във града.
-Какво,виждал си и друг?-ахна от изненада Елена и се втренчи във Хенри.Кога?
-Съвсем скоро,малко преди да те срещна-усмихна се момчетои му стана весело на неговата реакция.Но няма да кажа коя,защото й бях обещал и не искам да й навлека проблеми.

Мадлин се засмя,опитвайки се да си възвърне равновесието.
По принцип не бе от най-координираните хора,а сега,като добавим и алкохола,можеше да стане страшно.
Най-малкото имаше възможност да се строполи на земята и то по неграциозен начин.
Червенокоската се засмя мислено,когато си го представи.
В съзнанието й изглеждаше като чувал с картофи,тупнал от самолет.
Момичето тръсна глава,а червените й коси затанцуваха около бялото й лице.
След това сложи ръце на раменете на Джеръми и тромаво се поклащаше в
ритъм с музиката,като се надяваше да не се спъне в краката си.
-Сега ще се видят танцовите умения и на двамата.-засмя се тя и двамата започнаха да танцуват.
Музиката бе бърза,динамична-доста опасно за Мадлин,по-точно за крайниците й,както и за тези близо до нея.
Момичето се въртеше около Джеръми,прокарвайки пръсти около раменете му,след това и около гърба му.
Чувстваше се толкова добре,когато бе близо до вампира,че дори не се
притесняваше,че може да изглежда като картоф във фолио,който се
търклаляше по надолнище.



Джеръм се нагорещи от многото танци и
накаря не издържа. Метна якето си на масата и откопча копчетата на
тънката си риза. Така му
беше по добре и той продължи да танцува и да си пийва от време на
време. Беше забелязал че никой от двамата не отронваше и дума но реши
да изчака девойката този път да каже нещо..Е не се здържа и каза :
- Наистина,сладурче, танцуваш
добре! - засмя се .Той я погледан и й намигна като продължи да танцува с нея..

ПП..Хей сладурче сори че пиша чак сега, но бях в Кипър. ;]